Недялко Делчев за постановката" Последният пастир":

Един книжовник казва, че сюжетите са няколко и единият е за завръщането. Физическото завръщане в родното, както и емоционалното завръщане в своето. Нашият спектакъл е за откриването или спомнянето на своето място в света. За вечния стремеж да откриеш и заемеш своите две стъпки земя. Да усетиш корена си и да се вгледаш в небето си. И да черпиш от тая сила. Хайтов го боли за човека. За объркания български селянин. За родопчанина. За редкия изчезващ вид на хвъркатите хора. Боли го за приземения от практичното и рационално време човек. Неговият текст е болка, гняв и надежда. Винаги надежда, напук на всичко - надежда. Защото нашите хора са упорити като бурени. Заровили се до зъби в бедната си нива, впили се в скалата, в уж нищото... И устояващи. Хайтовият текст е и за любовта и болката от нейната липса. За копнежа да си безкористно очакван, да си цял – душа и плът - отдаден някому, да си обвзет от тоя най-висш порив на света! Накрая това е текст за свободата. За излизането от окопа. За ужаса и опиянението от изправянето на човека в цял ръст пред света и опълчванетому на почти митичния змей на болшевишкия социален експеримент. За куража да тръгнеш към себе си с цената на всичко, което имаш, или по-скоро на малкото, което са ти обещали. Нашият спектакъл е и за пътя до решението, до осмеляването да кажеш истината – на себе си и на другите - и до отказа да живееш в страх и лъжа.

Кликнете върху снимката, за да я видите в по-голям размер.